StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,949
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,466
   Точки: 2,642,848
   Съобщения: 148,771
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сгрешено спрежение

Аз съм реплика на твоята кожа,
от която трудно се бяга.
Празното място съм на вулкана в подножието,
което първом опипваш след сутрешното протягане.
Аз съм веслото, което,
вместо теб, водите на Дунав ласкаят,
докато слънцето жадно близва косите,
а в душата ми борят се Адът и Раят.
Аз съм птичата глъч до мансардата тясна...
умората, от която бръчки се раждат...
нотите, дето заглушават стенанията страстни...
Въпросителна съм, онази,
по която позата през нощта си нагаждаш.
Молитва съм, от съгрешения дето ни пази...

Пардон, обърках обаче, нещо глаголното време!
Вече всичко е минало, сегашното изгуби си релсите.
Дори и синеокият дявол,
не може да го впрегне отново в ярема,
но моля те, кажи: "Не напразно отнел си го!"
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-05-04
прочитания: 117
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход