ти беше летен и аз бях лятна!
сега сме зимни и мълчим!
къде е нежността ни необятна?
защо със тебе тук седим?

ти гледаш мен,аз гледам тебе,
а идва бавно вечерта!
очи в очи сме ние вплели,
а лед е в нашата душа..

като сезоните менят се 
човешките ни две сърца!
подай  ръка да си простиме
за грешките ни в любовта!