Случайно ли открих с вълшебна дума
вратите на \"Сезам\" - не зная,
но толкова красиво тук е всичко!
Сега съм истинска, сега съм птица
и всеки път, когато ме докосваш
под пръстите ти се отронва пясък
и спомена за жадната пустиня
изчезва безвъзвратно. Аз те моля:
обичай ме, заливай ме със нежност,
със мъжката си ласка ме стопявай...
Разискряй ме, изгаряй ме до дъно,
с безкрайната си светла ненаситност...
В прегръдките ти искам да осъмвам
под синята възхита на очите ти
и в бистрите им вирчета да срещам
усмивката си - двойно отразена!
Аз искам обичта ти да усещам -
огромен пръстен сключен в мене!
Научи ме да „искам\" в любовта си,
научи ме да искам и ще бъда
единственият, истинският огън,
сред толкова огнища просияли,
до който ще се грееш в студовете
и топла пита ще разчупваш гладен,
и жарче ще си вземеш - да ти свети...
1984г., В.Търново
Из поетичната книга
\"Път от Светлина в Безкрая\"