...А мислех, че си вече отболял
и всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?

Потръпнах. И земята покрай мен
съвсем необичайно се затресе.
Пролях сълза. И плисна дъжд студен.
А после вятър мъката отнесе.

Не идвай пак. Или пък, ако спреш -
в незнаен час под моя тих прозорец,
носи, каквото имаш да дадеш.
И без да тропнеш, аз ще ти отворя.