Ела, приятелю! Седни до мене...
Седни до масата пропита със сълзи.
Ще ти разкажа за отминалото време,
изслушай ме и после ме съди!

Седни сега, за  да ти разкажа,
какво ме мъчи и защо душата ме боли.
Сипи ми вино, за да дойде ми куража
и тъгата тази вечер в мене да заспи!

Обичах силно, но от себе си отблъснах
най-красивото момиче на света.
Късно се опомних и за нейната любов възкръстнах,
но не я намерих, да я утеша.

А после казаха ми,че е късно
любовта си тя на мене да даде...
Омъжила била се и имала дете невръстно,
в друг град успяла, дом да създаде.

От тогава спрях да се надявам,
че отново аз ще срещна любовта.
На алкохол започнах аз да се отдавам,
денят за мене стана нощ, а ноща ми е деня!