Вариации по стиха на Иван Б. –nyama

Седемнадесет пъти ме краде

и навсуе пресича ми пътя.

За емоции силни бе гладен,

несъзнал, че е всъщност престъпник.

Седемнадесет мига му дадох

от живота си толкова кратък.

Не получих любов за награда,

а отминах самотна нататък.

Седемнадесет пъти откъсна

от лъчите на мощни пулсари.

Подари ми ги с жлъч земетръсна,

неподготвена тя ме завари.

Седемнадесет нощи изгубих

да потърся из път апогея.

Устоях… Но накрая се влюбих

не във него, в самата идея.

Седемнадесет пъти обязди

ветровете във всички посоки.

Във живота ми бе като празник,

но ме блъсна от много високо.

Седемнадесет сълзи проливах,

аналог бяха мой дъждовете.

Но в градината цъфна красиво

и отглеждано с трепети цвете.

Седемнадесет пъти го късах

и със шипове остри се борих.

Най-накрая избягах. Но късно…

Паметта ми остана в затвора.