Ти луташ се сам и безмълвен

и търсиш се в чужди очи,

а аз те откривам в копнежа

на свойте бетонни сълзи.

Ти търсиш се в сенките в здрача,

падаш,изправяш се пак,

но няма да видиш как плача

в бездушния тягостен мрак.

Ти търсиш сред Нищото всичко,

което в небето кънти.

Аз там съм-сред хиляди думи,

сред множество грешки,вълни,

и крия се в пясъчни дюни,

кристал в януарския мраз,

в зноя на нежния юни,

в блясък на фин тюркоаз...

И всеки звук все ще те води

към дланите пак зажаднели.

Тогаз ще намериш не мене-

ти СЕБЕ СИ там ще намериш!!!