Не си ми цел, не си ми връх -
сама не бих могла да те изкачвам.
Ти смисъл си – единствен дъх
към билото за сетното причастие.
Почти си липса. Почти те свиквам...
По „празниците” себе си празнувам.
От всяка липса въжета сплитам,
а ти разплиташ сам. И ме сънуваш.
Но тази липса не би ме спряла
света ни да изпълвам с благослов.
Живея днес. Почти съм цяла...
Щом всеки миг и смисъл е любов!