Умирал ли си някога за някой
и в безсънни нощи да си го зовял.
От съня си мигове крадял ли си
да го видиш жаден... закопнял.
Убивал ли си някога за някой
душата си по малко.
Последна глътка въздух отказвал ли си
за да я дадеш на този някой.
Успя ли да прежалиш някога жената,
която всеки път от теб краде.
Която е едничка болка във душата
и опустошава оше твоето сърце.
Успя ли да избягаш от изгарящ спомен,
заключвайки го в тъмно чекмедже.
А от чувствата си на онзи свят прогонен
молебни сълзи сърцето ти краде.
Успя ли да забравиш някога жената,
за която до вчера копня.
Замени ли я с друга... такава.
Не ми се иска... но може би да.
Ще имаш ли сили да се обърнеш назад
и да я погледнеш тихо в очите.
А може би се страхуваш, че няма да е там
и продължаваш да нанизваш дните.