Прегърнал, Мъжът, букета с цветя
закрачи, потънал във спомени,
с наведена, някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...

Понесе скърбящата своя душа
към гробът, изровен във утрото...
зад него, без шум, погребална кола
прегази на слънцето... лустрото.

Денят натъжи се и сам заваля,
а небето във студ окова се.
Мъжът днес погребваше свойта жена...
...И букетът с цветя разпиля се....