Питат ме хората знаеш ли...
Щом в душата ти огън покълне,
може ли пресен сняг да изгаси,
туй що и в нощта ще усъмне..?
Питат ме хората със стари лица.
Чули в живота и писък, и песен.
Помня ли аз като бяхме деца
ние със теб сред листата наесен.
Питат ме хората от въздишка уморени...
По нашите чужди съдби се тревожат.
Изплетени кошници с любов подарени.
Във тях бели надежди ще сложат...
Питат ме хората за нашия спомен.
За дима от комина ни,който вече не пуши.
За онази любов, която не може
В гнездото над нашия дом да се сгуши...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me