Сбогом напълно непозната
сбогувам се със твоите очи,коси,лице
за мен оставаш просто спомен
заличен от поредната вълна,
вълна на разочарования, надежди,
вълна очаквана със надежди,
вълна изпратена с тъгa.

Ти за мен не бе просто непозната,
както другите те виждат през своите очи.
За мен ти бе въздухът, слънцето, водата,
красотата, вярата, мечтите.
Исках с теб да се запозная,
жадувах да те опозная,
как исках да те докосна, прегърна, целуна
как преди среща с теб бях развълнуван.

Желаех, мечтаех,исках,
но и знаех,
не би била щастлива в моя свят,
принадлежиш към свят различен.
Свят без неволи, тревоги и беди,
свят, във които ти не може да ме видиш
и въпреки че със теб сме еднакви
като огледален образ,
така и различни сме
като всяко лице оглеждащо се в него.

Илюзия ли бе моето желание,
или исках една сбъдната мечта?
Болезнено бе да разбера,
че поредната, неосъществима беше тя.
Ще тъгувам, ще страдам,
но ще помня те винаги,
ти ще бъдеш вечно с мен,
но не в реалността,
а само в съня.


          ОТ: Гергана Г.
                 и
             Божидар Д.