Знаех си, ще ме намериш,
ти бе видение от сбъднат сън,
премина през отворените двери
с мотиви от камбанен звън,
огледах се, видях лицето,
красивата и гъвкава снага,
погледна ме за миг и ето
след дъжд изгряваше дъга,
представих си те върху нея,
отгоре ми помахваше с ръка,
приличаше на бяла фея,
съдбата отредила е така,
към мене тръгна после боса,
окъпана от капчици роса,
решил съм по дъгата да те нося,
играех си със твоята коса,
ухаеща ми на жасмин и рози,
докосвах капките брокат,
разпръснали сред делничната проза
и блясъка, и тайнствен аромат.
Знаех си, ще те намеря,
не бе видение, а сбъднат сън,
открехнахме затворените двери
с мотиви от камбанен звън.