на С.

Метафорично в принцове превръщах,

измислените делнични „герои”

и все по-трудно в себе си се връщах,

когато се оказваха лакеи.

Недоживяна любовта остана

по пожълтели от случайност лИсти

и... нЕметафорично си потъна,

под камъни от свои и от чужди.

Надеждата… Надеждата горката,

избяга някой друг да топли –

обидих я отдавна на излишна

и тя зачеркна всички светли мисли.

Съвсем без вяра и без капка смисъл,

отмятах дните в календар без дати

(поетът, казват, стихове прописвал,

когато го налегнела тъгата).

Метафорично казано – живеех,

преди да ме събуди… Не! Не „принц”!

Най-истинския мъж, когото срещнах

и любовта превърна в дом и смисъл,

и щастието днес… Не е метафора!