През пръстите ти аз изтеках,

а дълго бях във твоите ръце

там сгушена седях и плетах -

със нишките на моето сърце...

Плетях, бродирах с пръстите умели

с любов творих, със цялата душа,

мечтите бяха твърде смели -

не ги създавах, за да ги руша...

Сега разнищено сърцето пита -

Къде, къде го попилях...?

Защо мечтата му бездомна скита,

защо да го предпазя не успях?

И хиляди въпроси ми задава -

туй, моето, копнеещо сърце,

то пита, до кога ще се раздава,

кога ще бъде във обичащи ръце...

Че нишките разнищени във струни

на арфа златна, да се претворят,

с любовна песен и вълшебни думи,

щастливи, две сърца да затуптят.