Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!

Сърцето е чисто, невинно-
то само нежно обичаше.
За душата е злато свидно
и на друго сърце се обричаше!

А вие така жестоко го отнехте,
остана празна дупка да кърви.
Защо, защо ми го взехте,
не го оставихте да полети!

Посветено на Мама Септ. 12.2005 най-гадния ми ден в живота ми:(((