Сърцето ми е болно в този миг
И както трън от розата убожда
Пръстите на сбогуващ се войник
И вътре самотата се разхожда.
Сърцето ми е пламнало огнище
Стопило всяка мисъл, всеки блян
И в него, само пламъци поникват
Когато то е болно, и съм сам
Сърцето ми е пълно със чернилка
Потекла в празни вени, като кал
И няма лек, лекарство или билка
А само болка, празнина и жал.
Сърцето ми е болно в този миг
Ах, диви рози сякаш вътре има
Кат' розите... в ръцете на войник
Сбогувал се със своята любима!