Три стени стоят и мълчат.
Три стени погледа ми следят, превръщам в морско дъно тази стая, сърцето да се омая.
О, каква тишина е на дъното сега!
Сърцето ми чува се как трепти, като самотен лист из необятните гори.
Колко е самотна тази стая, колко са самотна и белите стени, като моите бели сълзи, отронвани от моите отчаяни очи.
В стаята все още се шуми, Сърцето ми тупти.
Поглеждам към светлината, поглеждам към стъклата.
Там е света, там е любовта!
Захира ми ме обладава сега, сърцето ми спря.
Отлитам от таз земя, ако трябва ще умря, за да се освободя.


===========================================================
F.A.1
===========================================================