Учител ми беше най-добрият измамник -

научих се да бъда прелъстителна измамница...

Да се въплъщавам в образа на безразличен странник -

дори и нощем в сълзи да обливам меката възглавница.

Научих как да съм безчувствена,

да наранявам безпощадно и изкусно...

Да бъда кукла бледа и изкуствена,

да си играя с мислите ти мръсно...

На устните ти от целувката ми да горчи,

отвътре да изгаряш от копнеж...

Със сълзи да платиш за своите злини,

а моето сърце да е кълбо от скреж...

До мене нощем да заспиваш,

но неспокоен да  е твоя сън,

ти никога не ще ме имаш...

душата ми отдавна изгони те навън.