Не ме питай какъв сън сънувах –
някак странно изглеждаше всичко.
Беше ти – раздвоен и разгулен,
тя до теб – непрокопсано влюбена...
Просто махна с ръка. И... замина.
Не ме питай как се събудих.
В своя сън не намерих покой.
В огледало невидимо ти
се оглеждаш, привидно,
аз в душата ти просто се скрих...
Не, не питай защо те сънувам.
Ти по мен не гадаеш съня си.
Днес не зная дори как изглеждаш.
И след всички смълчани въпроси...
Аз ли?! По горещи въглени стъпям още.
Ала утре, когато се срещнем?!
През очите ми в мен не поглеждай –
виждаш теб - непрокопсано влюбен.
В тях отново мене ще срещнеш -
мен, и себе си в тях ще намериш.