Сънувам те, море.
И не във сънищата златни
сънувам бъдещия ден -
стохилядно,
за кой ли път, отново
сънувам днешния си земен ден.

Сънувам те, море.
И като скала вековна,
застинала край свиден бряг,
вълните ти посрещам,
прегръщам ги греховно
и ставам пяна, ставам прах.

Сънувам те, море.
И как ми се явяваш сАмо -
не с приказни вълни и брегове,
а с хоризонта пламнал
и пясъчни следи,
примамливи до бяло.

А ти сънуваш мен -
поредната вълнА,
от ласките ти поизпепеляла.
Сънувам те, море...
И в сънищата съм спокойна само.