Сънувах те...
През клепките ми бавно
като видение процеждаше се ти.
Седеше там...
до моето легло безмълвен, бездиханен,
поглъщаше ме само със очи.
А те говореха...
Във дълбините им синьолазурни
проблясваха частици нежност.
Струеше...
между миглите онази, същата любов,
която се нарича ВЕЧНОСТ...
Сънувах те...