Ти, моя радост, моя болка,
досега къде се беше скрила?
От толкова години те бленувам,
преследвам те, а все още нямаш име.

Премина във съня ми като облак
и трепетно в косите ми се сгуши,
в дланите ми нежно се промъкна,
звезди сестрици в стаята ми пусна.

И тихичко в постелята ми легна,
в мислите ми скри се тъй безлунно,
сънувах ли те или бе наяве,
в мечтите ми кой ли те доведе.