Какво сънува снощи, ще ми кажеш ли?

Усети ли милувката, която ти изпратих?

Целувах те насън, докосвах те…

А после… те догонвах в мисълта си.



Говорех ли в съня си?! Навик стар –

казват, че е отшумяло бурно преживяване.

Готова съм да понеса най-тежкия товар,

какво, че времето не било спряло?!



Изгубих те – там, някъде между етажите.

И хукнах да те търся там,

където никога… не съм те губила,

не е случайност.



Протегнах се в съня си,

странно…

Нали уж беше някъде до мен?

Завивката останала е хладна…



Събудих се тогава –

нетърпеливо в сутрешния полумрак.

Затърсих те с поглед – да те видя,

но стаята е… празна, като мен.