Блести красавицата лунна,
за светлата любов шепти...
И се оглежда МОЖЕ БИ
във огледалото на Дунав...
Тя цяла нощ мечтае будна,
трепти с небесна красота -
и МОЖЕ БИ въздиша тя
по сините очи на Дунав...
А МОЖЕ БИ с усмивка чудна
тя нещо с лунен лъч плете...
И - както майка на дете -
разказва приказки на Дунав...
И МОЖЕ БИ с целувка лунна
жадува да го стопли тя...
А ти сънуваш Любовта
над сънните води на Дунав...
Марин Тачков -
\"Роса-сълза\", 2007 г.