Ще идвам често във съня ти,
в сърцето ще направя храм,
камбани ще треперят от вика ти,
ще нося символите сам,
сърце, стрела забита
и няколкото капки кръв,
\"Любима, как си?\" - ще попитам
и устни ще целуна пръв.
Ще идваш често във съня ми,
ще бъдеш с рокля на черти,
камбани ще треперят от вика ми,
ще стъпваш в моите следи,
ще шепнеш призивните думи,
косите ще отметнеш пак назад,
усетила диханието шумно
на приказно различен свят.
Камбаните от сън ще ни събудят,
ще видим знак на стенното пано,
ще вием диво, хищно, лудо,
душите си ще слеем на едно,
а птиците отново ще ни чакат,
за поздрав ще ни махат със крила,
без нас ще тръпне вяло мракът
в нощта на бледата Луна...