Сънувах те... рисуваше цветя
от допира ти сякаш те цъфтяха
а после част от твоята душа
в картината премина... и се сляха
Тогава някак - всичко оживя
рисунката за миг се преобърна
превърна се във приказна гора
и времето притихнало се върна
Запяха нежно маслените птици
окъпани във мека светлина
а в езерата – като във зеници
оглеждаше се плахо любовта
И вятърът поспрял за миг край нея
стих шепнеше в прекрасните коси
а тя се смееше – същинска фея
и чувствата пробуждаше – с очи
Сънувах те... но сякаш бях до тебе
в рисунката ти - бях една бреза
опитвах се душата да ти взема
за да я срещна - с моята душа…