StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,603
   Точки: 2,662,449
   Съобщения: 155,573
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Самозаблуда

Излъгах. Себе си най-вече,
че леко е пропукана стената,
че мога едновременно летяща
да ходя, стъпила и на земята.
Излъгах. И сърцето го отнесе.
Престорих се на силна във мига,
във който слаба ставах, ах колко слаба ставах..
потапяйки нозете в любовта.
Но там дълбоко е и всеки знае
не бива да се влиза ей така,
особено ако дори пък си забравил
да се научиш как се плува без душа.
Защото губиш я... във нежните потоци,
залисан в своята игра.
Не искаш да поглеждаш пред очите си,
затворил ги, измисляш си земя.
След миг - потъваш. Във безкрая.
Чудовища морски изскачат оттам.
Хапят, дерат и стискат за гърлото.
Будиш се сутрин в пот пак облян.
-
Лъгах се. Че гледам този път се лъгах.
Стремях се уж към хоризонта,
а истината е, че само Него виждах.
Пропадаща. Затворила очи широко.

10.07.11
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-11
прочитания: 172
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход