Когато много му е тъжно,
когато чувства се най-сам,
отваря скайпа и се завръща,
към думите дарени с плам.
Завихрено, чрез тях изгаря
в магията на любовта.
Различен, по момчешки, с вяра,
реди най-искрени слова.
Готов дори на саможертва,
от страст неистова пиян,
той моли днес, е не за клетва,
а шанс за двама... с реверанс.
\"Повярвах си. Дали не сбърках?\"-
все пита тъжната душа.
Изгубен, сляп, но много дръзко
прошепва: \"Тя ми е съдба!\"