Когато останеш сам,

 

когато падне мъгла,

 

спомени, бавно се промъкват в нощта

 

тогава, някой ще реши

 

победа може би си имал ти,

 

победа но над какво?

 

Седиш и взираш се в старото дърво....

 

На двора, и то е само....

 

Бавно следите отминават, само спомени

 

в главата се явяват.

 

Спомен, по една изгубена любов,

 

спомен по един зов....

 

Някъде там си и ти, някъде, далеч в нечий мечти!

 

Но тук остана тя!

 

Завита в сенките на нощта,

 

Тя, грозната самота.

 

Тя и ти...

 

Двама, ръка за ръка,

 

двама сломени от страха

 

двама, но ти си сам!

 

Сам  със самота...