Поглеждаш навън.Виждаш светлините блещукащи в мрака.Просто мислиш.Сигурно и някой друг като теб е сам и гледа към светлината на стаята ти.Сигурно дори не предполага,че това е една самотна светлина,като самият теб и...
Колко ли хора наблюдават светлините?Колко ли хора жадуват за някой до себе си и страдат...?Колко ли...?
Сам си.Сам със спомените си,с изпятите песни и старите копнежи...С разбитото си сърце и самотата...С Нощта и звездите с гласа на тишината...Отронваш въздишка или сълза според случая и продължаваш да мислиш.
Някога не беше така,нали?Спомените за отминалият ден те носеха на крилете на щастието и нямаше нито сълзи нито въздишки,нали?Какво се промени?Защо са студени ръцете ти?Къде загуби топлината?Спомените те нараняват и дори се питаш къде си сгрешил.Защо си сам?
Сама съм...Стоя тук и гледем през прозореца.Наблюдавам светлините блещукащи в мрака.Някъде там е и светлината на твоя прозорец.Ти също си сам,зная!Но какво у това,че сме сами?Може би понасяш самотата по-добре от мен или също като мен...Знам ли...
Зная само,че имам една утеха-онази самотна светлина-твоята светлина,носи спомени подобни на моите,но чувства?Защо не може да почувстваш моите чувства?Шегувам ли се?Та те са си мой и май дори не искам да ти ги даря.Така ще ти дам част от себе си,а аз не искам!Искам само да споделя самотата си.Искам тя да заспи и да не се събуди дълго време.Искам да забравя,да не мисля...Искам...Искам сигурност.Не искам вече да бъда сама!
Самотата ми носи част от теб.
Самотата ми носи спомените ми свързани с теб и думите ти.Носи ми всичко което ме е правило нещастна и щастлива,а всичко е тъга.
Самотата ми носи тъга.
Съжалявам,че съм толкова слаба в нощи като тази,но това ми носи самотата.И ако някой ден се откажа от спомените си и онази частица любов към теб,останала в душата ми,то прости ми!
В този момент бих избрала сигурността пред самотата и това с което ме дарява тя!Стига да чувствам...само не това,което изпитвам в момента...Защота самотата ми носи...ТЕБ!!!