От доста времена бях оставала сама,
От доста време май съм имала нужда от това: ‘Да бъда сама със своята самота!'
За да направя равносметка на всичко случило се досега
в моята душа,и разбрах,че бях нещастна,че бях щастлива,че обичах и ме обичаха,че ме мразиха,а аз и за миг не успях да изпитам това и съм горда.
Чувства безброй, сълзи безкрай и защо? - така или иначе сега съм сама.
Всеки носи своята съдба, за всеки е отредено по-нещо на света.
Аз преодолях всичко с годините напред, но едно нещо разбрах че никога не ще успея да преодолея своята добра душа, всяка чужда болка да е моя,всяка чужда сълза да е придружена и от моя една!