Самотно е сърцето ми, и съм тъжна.

Сърцето ми плаче и аз плача!

Всичко е мрачно вече, невиждам светлина

в тунела.

Трябва ми помощ, за да се отърва от

тъмнината.

Но не мога да спра да плача, трябва ми

помощ, помощ!

И всичко е така мрачно в моите очи.

Искам да крещя но нямам вече сила.

Искам да плача но нямам вече сила,

дори и една сълза да  пророня.

Виждам вече светлината и мога пак да се

усмихна.

Но нещо стана, светлината започна  да

изчезва и всичко пак стана мрачно,

всичко е тъмно и съм  сама както винаги.

Всичко изчезна като в мъгла…!