Добър ден, Самота!

Твоят глас позабравен

днес отново миньорно звучи.

А високо в небето, над птичи полет,

бели облаци плуват - чисти души.

Накъде ли отнасят свойта рехава сянка?

Над чия ли глава ще прозвънне дъжд?

Или Вятър-Разбойник, връхлетял изведнъж,

ще разбие кервана им къдрав?

И сами ще се носят - като тебе и мен...

Добър ден, Самота!

Добър ден!

1983г., В.Търново

Из книгата-спектакъл

„Царевград Търнов Всеславният\"