С изгрева оставям спомена за теб,
оставям любов, копнежи и нега,
деня увлича ме... и място няма,
за нежна обич, ласка, топлина...

Но вечер - щом врата след себе си затворя,
ме връхлита пак кошмарна самота,
която връща ме към моя жарък спомен,
която връща ми отново теб и любовта.

И така редуват се - самота и спомен,
вплели се в мен, в тъжна и безсмислена борба...
Коя с утрото ще ме подхване,
и коя ще дойде после вечерта?