Една жена остана наранена,

наказана от своята съдба.

Една жена в капана уловена

на собствената си игра.

Животът на една жена не каза

дали я има любовта.

Макар че светлината и показа,

дари я той със мрак и самота.

Очи събиращи една вселена,

докосването нежно на ръце...

Една жена сега е тъй студена,

замръзнало горещото сърце.

Крещяла някога "Обичам те"

сега мълчи скована от леда.

Една жена свойта гордост отречаща -

попаднала във плен на гордостта.

Една жена реална и измислена,

затворила поредната врата.

И грешка подир грешка все обмисляла,

но докоснала поне свобода.

Една жена оставила на пътя

цялата своя душа.

Една жена стой на кръстопътя -

любов ли иска или самота?

Една жена остана наранена,

наказана от своята игра.

Очи събиращи една вселена,

загубени в едно "сега".

И само той не я разбра...