които ме обричат да съм път,
излъгал тишината, че е вятър,
стаил съня си някъде отвъд
пределите на тъмен отпечатък.

Разсънена и боса, и сама
в света ти очарован и различен
ще бъда болка синя и тъга
понякога. Защото те обичам.