Но болка то не ще да търпи,
тръгва отново само да върви,
да търси нечия топла ръка
да стопли премръзналата й душа.

Едно момче привидно щастливо
със пламъче в очите игриво
седи с приятели, разцепват нощта
със смях във израз на радостта.

Но после то остава само,
отново си мисли, че вече е късно
любов да потърси, любов да дари -
убива го бавно мисълта дори.

Нощта е тъмна, мрака тежи,
нещастно момче на пътя лежи,
среща го момиче красиво, добро,
до него застава, говори му бодро.

Става момчето със блясък в очи,
от радост не говори, а само мълчи.
Нима намери то сродна душа
и откри пътека към любовта.

Едно момиче момче прегръща,
не със подлост, с любов й то отвръща
и дава й ласки целувки дори
и само обич в мрака цари!!!