Ако тежко бреме е за тебе любовта ми,
искрен ти бъди и ми го кажи,
ако можеш, събери я във дланта ми,
и на смърт жестока ти я обречи.

С нежност и финес на забравата предай я,
за да има слънце в твоя ден,
със дебела, черна лента зачертай я,
и ще бъдеш ти освободен.

Да избираш и сега ти е възможно,
дилемите трудни пред тебе стоят,
но става все по-непосилно и все по-сложно,
щом пътят пред тебе  е... кръстопът.

Трудностите сам си ги създаваш,
и все избираш другата жена,
от любовта ми силна се отказваш,
но знаеш, нужна ти е тя.

А на мен какво ли ми остава,
да чакам... щом си тъжен някой ден,
до мен да спреш с надежда плаха,
мигът ти тъжен да бъде споделен.

Болката ти  знаеш ще поема,
макар и същата да ме гори,
моята болка остава несподелена,
когато пак от мен си тръгнеш ти.

И пак... и пак, повтаря се безкрайно,
веднъж обичаш, друг път си отегчен,
очакваш любовта... ала случайно,
не можеш да я видиш в мен.