Две стъпки ми трябват към теб, само две,
да прекрача прага, зад който е бялата зима
и едно вълшебство скрито в ръцете ти две
в което съм лъч светлина и твоя любима.
Две думи прошепнати трябват, само две,
да усети светът колко много с тебе ни има
и едно с разцъфнали макове тучно поле
в което съм вятър и ласка, и съм ранима.
Две очи да гледат ти трябват, само две,
да знаеш колко дълбоки стават зениците
и едно до твоето стихнало малко сърце,
в което ти да познаеш крилете на птиците.
Две мечти ни трябват на нас, само две,
да видим как дълго с любов се прегръщат
и едно синьо, с пухкави облаци звездно небе
в което луна съм и път, по които се връщаш.