Сега вали навън,
дворовете снегът затрупа,
светът е цветен сън,
дори видян през лупа.

Прозорецът дори е в лед,
замръзна и капчукът,
а някой там отпред
на портата ли чука?!

Навън нали вали,
виж как си зачервена,
палтото си сега свали,
ела, седни до мене.

Седни пред топлата камина,
отпий от тази чаша,
червено, греяното вино,
нощта нали е наша!

Но първо нека те целуна,
виж, как си зачервена,
нощта е бяла, сребролунна,
аз имам теб, ти имаш мене.