Притискам ръката си малка
в твоите силни ръце
и пак съм слаба и жалка
като мъничко,плахо дете.

Как искам да няма раздяла,
в ович да живеем,насън,
но усещам студенината вяла
и белите преспи навън.

Съмнения ледени връхлитат душите,
съсипват крехкия звън
и сърцата се лутат в тъмите,
забравили сладкия сън.