StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,382
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,225
   Точки: 2,620,967
   Съобщения: 122,330
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Съмнение


Аз пак те гледам смешно раздвоена
и влюбена, и глупаво щастлива.
Пробужда се у мен едно съмнение:
да вярвам ли на думите красиви?!

Аз знам. И други път са ме увличали
в горещата, безмилостна игра.
И знам, че до един на теб приличали –
на всеотдайни, влюбени деца.

Но после идва пак развръзката
и всичко идва си на своето место.
Върху душата ми разкъсана
от скръб полагат есенно листо.

Прибират се от походите прежни
да стоплят своите ръце,
градили пак със думи кули снежни
върху замръзналото нечие сърце.

Но знам си аз, че ти не си от тия –
ръцете ти са топли и добри,
а кулите ги вадиш от кутия –
с тях впечатляваш романтичните жени.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-09-12
прочитания: 519
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход