Погребах те дълбоко в мечтите си
И паметник от спомени ти изградих
И тези спомени с тъга покрити са,
защото аз самата те убих...

Убих надеждата бленувана
от двама ни в самотни дни,
убих и любовта недосънувана
с безмилостно изстинали очи.

И в гроб от сълзи изкопан те слагам,
В гроб дълбоко в моето сърце...
И мислено цветя ще ти полагам
протягайки към теб ръце.

Сега съм по-сама от самотата,
надвиснала над гробната тъма.
Прегърнах с болка аз съдбата
Да живея с блян, но да умра сама