Аз съм тук!
Чакам те сама,
а в мен ухае на тъга.
Сълзи горещи пронизват моето лице,
болка горчива тежи на моето сърце.
Лъжата вътре в мен изгаря...
Ще оживея ли?
Кажи!
Не знам какво да правя!
Побърквам се дори!
...Направо подивявам като не виждам твоите очи.
Моля те кажи!
Ще умра без теб като птица без крила,
ти няма и да разбереш това.
От туй знай най-много ще боли...
Искам да те видя за последен път,
да те погледна в двете красиви очи
и да ти кажа "Моля те, прости!"
Тази мисъл ме изгаря!
Полудявам разбери!
До мен те няма!
А любовта край мен минава
и не мога да я хвана!
Аз оставам тук!
Ще те чакам пак сама...с надеждата една,
че ще дойде някой хубав, слънчев ден,
в който ти ще се върнеш при мен
и заедно с теб ръка за ръка
ще посрещнем пак Любовта!