StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,926
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,208
   Точки: 2,668,097
   Съобщения: 171,046
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сама



Обрули думите си като орехи
и всичките на нея ги дари.
Кънтеше ехото им из простора.
Аз слушах и не мигнах до зори.

Не знаех, че от думи се умира,
тъй както се умира от сачма,
която слабото место намира.
Не знаех... Но усетих го сама.

Не съм умряла, но агонизирам
и миговете тъмни с теб броя.
През мътен поглед истини съзирам –
до някакъв далечен тъжен бряг.

Натам вървя. Последен спомен влача –
на залеза си ще го подаря.
От никого нечута, тихо плача.
В сълзите ми се рони светъл грях...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2017-04-20
прочитания: 313
точки: 35 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 20 (виж препоръчалите)

Вход