Сама! Сама душата ми се лута,само тупти сърцето ми в нощта и чувам с гласът ти – таз заблуда,да ми шепне любовта.Студът прегръща ме вместо тебе,сълзите превръща в кристали – кристали падащи в бездънната яма на самотата!
Устните ми посинели от студа – и дума те не казват,а искат силно да крещят – за тебе да разказват...
Как топлеше ги с нежните целувки, как галеше ме със силните ръце...
Как гледаше в очите ми горещи и палеше ти моето сърце!!!