Вървя сама по улицата тъмна
и търся те безумно като луда.
Наистина ли от живота ми си тръгна,
така внезапно, без да кажеш дума?

Защо не взе и болката със тебе,
остави я, да ме измъчва до полуда?
Кълнеше се, че винаги ще бъдеш с мене,
сега разбрах, живяла съм в заблуда!

Макар,че влюбена съм в теб и те обичам,
и нови рани върху старите отварям?
С последен поглед през прозореца надничам
след теб, вратата си завинаги затварям!

07.10.2012г. Силвия Даракчиева