Защо ме гледаш? Няма да заплача!
Сълзи днес няма в моите очи.
Днес няма ги и няма ги и в здрача
и болката дори не ми личи.
Загубих много-нищо не спечелих
и днес съм ледена скала.
Аз търсих обич, ала не намерих
пред мен и днес е бялата стена.
И търсих хора,а ги няма вече.
И търсих радост, но къде е тя?
Приятелства отлитаха далече,
загубени от нечия лъжа.
И може би в мене е вината
и затова да страдам и тъжа...
ала за моята любов отплата
остана ми единствено това.
И може би студът е само спомен,
донесен от далечни ветрове,
сама да съм в света огромен,
да чувам само неми гласове.
Защо да плача? - малко ли изплаках
сълзи от болка и от самота...
Кого да чакам-малко ли очаквах?
Нима получих нежност, топлина?
В кого да вярвам? Кой ли да обичам?
Нима обича някой мен сега?
На кой ли трябва да приличам,
за да прогоня днес кошмара от съня?
Нима, когато търся ще открия,
приятелства забулени в лъжи
и ще ги върна истински с магия?
Не ще да плача-нямам веч сълзи...
Защо ме гледаш? Няма да заплача!
Студена съм и няма топлина...
Защо да търся-няма никой в здрача
и няма слънце,няма и луна...
Сама...