Страшно е да останеш сам,
сам със себе си...
Всяка мисъл ми напомня теб,
всяка мисъл болезнено убива
мъничкото щастие останало за мен.
Дори не знам дали остана...
Всичко непълно е без теб!
Търся те, имам нужда да живея,
но без теб - не става!
Не знам къде си,
не знам с кого си...
Не искам и да зная!
Иначе боли....
Не знам с какво сгрешил съм...
Молех се, не спирах да се моля,
но никой не ме чу...
Глас в пустиня, беше казал някой...
Думите са слаби, бледи,
не могат да опишат чувствата.
Ако можеше да видиш,
да докоснеш сърцето ми за миг...
Тогава, може би, щях да бъда с теб...
недостижима и безкрайна...
Болезнено красива,
болезнено прекрасна...